Съдържание:
Неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредити
Институтът на неравноправните клаузи възниква в европейското законодателство още през 1993 година като способ за защита на потребителите в правоотношенията потребител – търговец, където по правило се приема, че търговецът е икономически по-силната страна. Общото правило гласи, че неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Проверката дали дадена клауза от договор за кредит има неравноправен характер се извършва на няколко нива. На първо място, в Закона за защита на потребителите се поставя изискване за одобряване на общите условия на договорите с потребители за финансови услуги. Така общите условия на договорите за потребителски кредит се проверяват от Комисията за защита на потребителите, която в случай че установи неравноправни клаузи, дава указания на търговците за тяхното отстраняване. Не така стои въпросът със самите договори за потребителски кредит. Техните клаузи не са подложени на задължителна предварителна проверка за неравноправен характер. След промени в законодателството от 2019г. съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Това означава, че в едно съдебно производство, дори потребителят /или неговият защитник/ да не е посочил изрично, че дадена клауза от договор е неравноправна, както не е изложил обосновка в тази насока, съдебният състав може да разгледа този въпрос и да приеме, че дадена клауза е неравноправна.
Какви са последиците от наличието на неравноправни клаузи ?
Законът урежда, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. От своя страна нищожните клаузи не пораждат правните последици, които страните целят. В случай че дадена страна е заплатила на другата парична сума въз основа на неравноправна клауза, то сочената сума следва да бъде върната. Въпросът за съдбата на самия договор, в който се съдържат неравноправни клаузи, се решава за всеки отделен случай. Общото правило гласи, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заменени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В случай че това не е възможно, то нищожността на неравноправните клаузи в договора биха обхванали целия договор за кредит. Съдебната практика на Съда на Европейския съюз приема, че ако националният съд счете, че запазването на действието на договора е невъзможно след премахването на съдържащите се в него неравноправни клаузи, то следва същият да бъде обезсилен. В този случай се прилага изричното правило, записано в чл. 23 от Закона за потребителския кредит – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Какво означава клаузите по договора да бъдат уговорени индивидуално?
Често в правоотношенията търговец-потребител, търговците определят предварително текстовете /клаузите/ по договорите с потребителите. Причините са различни и включват както икономия на време при сключването на договорите, така и постигане на най-изгодните за търговеца резултати. Често клаузите се съгласуват и с адвокати и адвокатски дружества, каквато възможност в повечето случаи липсва за потребителя, пред който се предоставя за подпис вече изготвения договор. Именно поради тази причина и законодателят обвързва нищожността на неравноправните клаузи с обстоятелството дали същите са индивидуално уговорени. По правило не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Законодателят уговаря в тежест на търговеца да докаже, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
Законодателят е изброил някои общи положения, които обуславят неравноправния характер на дадена клаузи. Такива са:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;
10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;
20. поставя други подобни условия.
Кaк да се защитя?
Наличието неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит не изключва възможността кредиторът да се позовава на тях, както и да изисква заплащане на суми от кредитополучателите. В този случай най-сигурният начин за защита е клаузите да бъдат оспорени пред компетентния съдебен орган.
- Предлагаме цялостно проучване и индивидуализиране на неравноправните клаузи в Договори и Общи условия.
- Разясняване на възможносттите за защита за всеки конкретен случай.
- Завеждане на дела за прогласяване нищожността на неравноправни клаузи.
- Предлагаме цялостно проучване и индивидуализиране на неравноправните клаузи в Договори и Общи условия.
- Разясняване на възможносттите за защита за всеки конкретен случай.
- Завеждане на дела за прогласяване нищожността на неравноправни клаузи.
Забележка: След получаване на запитване, ще се свържем с Вас в рамките на 1 работен ден.